Мисли
"Кученце за продан" - всеки има нужда от някой, който да го разбира
HristoVatev
Мисли
Събота, 31 Юли 2010 10:59

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

~ . ~ . ~

Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"

 
Стъкло и огледало - еврейска притча за парите
HristoVatev
Мисли
Събота, 31 Юли 2010 09:27

- Ребе, не разбирам - отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда... Нима всичко е заради парите?
- Погледни през прозореца, какво виждаш?
- Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
- Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
- Че какво мога да видя там, само себе си.
- Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си...

 
Приказка за хорското мнение
Hristo Vatev
Мисли
Неделя, 29 Ноември 2009 11:41
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата казал:
- Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.

Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
- Какъв баща е този, дето оставя детето си да ходи пеша, а пък той язди!

На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
- Брей, нямат милост тези, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, гледай какви глупаци само! Кон имат - пеша ходят! Хахаха...

На следващия ден, от притеснение какво ще направят този път, конят умрял. Тогава бащата рекъл на сина си:
- Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че ако постоянно слушаш какво говорят хората - и ти ще свършиш като коня!

http://www.pozitivnoto.info/2009/10/prikazka-za-horskoto-mnenie.html
 
Тайната на Щастието
Hristo Vatev
Мисли
Четвъртък, 29 Октомври 2009 12:35

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.

Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга – добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. – Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? – попитал Мъдрецът. – Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят – казал Мъдрецът. – Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? – попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам – казал Мъдрецът на мъдреците. – Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

 
За болката
Hristo Vatev
Мисли
Понеделник, 07 Септември 2009 17:56
Научи се да откриваш благословението в болката. Опитвай се да наблюдаваш болката, вместо да я овладяваш. Всяко препятствие е нова възможност. Всяко препятствие е проверка. Всичко, с което си се сблъскал през жизнения си път, е било необходимо, за да стигнеш до тук.

Емоциите са въпрос на избор. Не позволявай на емоциите да те парализират. Гледай на тях сякаш ги избираш със съзнанието си.

Когато възникне проблем, обърни се към себе си. Приеми го много спокойно. Използвай го, за да научиш нещо.

Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?

Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

Всичко, срещу което се борим, само ни прави по-слаби и ни пречи да видим в препятствието нова възможност.
Източник
 
ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
cerovska.desislava
Мисли
Неделя, 09 Август 2009 23:13
 
Тайната на Щастието
Hristo Vatev
Мисли
Понеделник, 25 Май 2009 09:06
Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.

Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

Източник
 
Национален протест
Русан
Мисли
Вторник, 13 Януари 2009 17:16
На 14.01.2007г. се провежда национален протест в София. Ще стачкуват студенти, пенсионери,земеделци и животновъди.  В Пловдив също се готви протест пред общината. Само ние,хората с увреждания няма да протестираме, защото всичко ни е наред. Имаме си европейски пенсии, с които живеем охолно (да ни завиди чак човек). Навсякаде е достъпно за нас, имаме си и специализиран транспорт. Предоставят ни се достатъчно лекарства за лечение, дори безплатно. Прегледи при лекар, консултци с лекар, изследвания всичко е на високо ниво.  Нека другите да стачкуват. Да отидем понеда ги погледаме.
 
Може би... е добре да се замислим
Hristo Vatev
Мисли
Четвъртък, 11 Септември 2008 00:12

 Източнек

Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.

Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.

Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.

Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.

Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.

Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.

Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.

Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.

Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.

Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.

Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.

Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.

Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.

Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.

Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.

Може би... трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо да нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство.

обсъди във форума

 
Седемте тайни на Майка Тереза
cvete76
Мисли
Вторник, 09 Септември 2008 23:25

{mosimage}Седемте тайни на Майка Тереза

1.
Ние си мислим, че любовта е чувство, но тя е действие.
Дори и най-малките неща трябва да се правят с любов...

2.
Ние си мислим, че на сърцето не може да се заповяда.
Но можем да се научим да обичаме...

3.
Ние си мислим, че любовта трябва да се заслужи.
Но за нея е достоен всеки...

4.
Ние си мислим, че противоположността на любовта е ненавистта.
Но всъщност това е СТРАХЪТ...

5.
Ние възприемаме любовта като вид безумие.
Но всъщност тя е особена, интуитивна разумност...

6.
Ние си мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора.
Но любовта наистина осветява - всичко околно...

7.
Ние си мислим, че любовта е нещо интимно.
Но тя е пълна с откритост. Това е същността й...


Майка Тереза (Агнес Бояджиу) 1910 - 1997
Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд

 
урока на професора
Мисли
Вторник, 26 Август 2008 18:06

Здравейте приятели.Вчера попаднах на нещо , което желая да ви покажа.файла е презантация .Може да я изтеглите от следният линк:

http://network-hv.com/dok/uroka.pps

Ако успеете да я прегледате , ще се радвам да обсъдим урока на професора

 
Тъмнината, която настъпва, когато няма светлина
Hristo Vatev
Мисли
Неделя, 10 Август 2008 00:02
Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.

- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

източник
 
buhal
Мисли
Събота, 09 Август 2008 00:00
КНИГА НА БУХАЛА В природата нищо не е случайно. Действат космически закони и има Велик разум .В тази мъдра книга ще намериш отговор на въпроси, за които науката все още пази съмнително мълчание. Доколкото позволяват скромните ми възможности,аз се постарах да събера на едно място, както велики мисли и учения от древността до наши дни, така и съвсем разбираеми и простички съвети. Обединяващото е, че всичко, от елементарното до най- сложното, може да намери реално приложение. НО ПОМНИ: Отговорът идва само тогава,когато си готов да го чуеш! 07.12.2004 Д.Д. *** Истината за живота не се крие в това да знаеш все повече и повече, а да знаеш нещо малко, но изключително важно. Мъдростта на всеки отделен човек се заключава в умението от цялото разнооб­разие да се избере само тази информация, която в своята съвкупност ще съдейства за хар­моничнотото му развитие *** Започни от себе си Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Анонимен автор *** Живот със съдържание В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Погрижете се най-напред за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири." ***
 
Красота
Hristo Vatev
Мисли
Петък, 08 Август 2008 23:13
 
ЕСЕ
adinceto
Мисли
Четвъртък, 24 Юли 2008 17:02

АКО ЖИВЕЕШ САМ ЗА СЕБЕ СИ, ТИ СИ ИЗЛИШЕН ТОВАР ЗА ЗЕМЯТА

 

                                                                                              “Човекът не е остров,

                                                                                              сам в себе си затворен...”

                                                                                                             /Джон Дън/

 

Всеки човек се ражда сам и умира сам; но трябва ли да живее сам; трябва ли животът му да е подчинен единствено на собствените му нужди и желания. Това не е ли твърде тъжно и самотно. Дали човек наистина се чувства щастлив от факта, че живее сам за себе си.

            Аз не мисля така. Ако не споделиш щастието си с някой друг, то няма да бъде пълно, и ако също така не споделиш тъгата и мъката, те ще те завладеят изцяло. Според мен най-голямото богатство на един човек не са материалните достояния, а хората, които са до него – близките, приятелите и любимият му човек. И колкото повече човек се раздава, толкова по-богат ще бъде той във всяко отношение.

            В днешното забързано време обаче, изконните човешки ценности като че ли са се позагубили. Всеки сякаш се стреми единствено към личния успех. Човекът е станал материалист. В името на охолния живот, свръхлукса и удобствата той все повече се отдалечава от щастието. За да постигне целите си, материалистът потъпква по пътя си всекиго, който по някакъв начин го възпрепятства. Човекът се озлобява – става подозрителен, губи доверието в най-близките си, остава сам. А коя е истинската причина за това. На този въпрос аз не мога да отговоря. Питам се кое е по-вярно – дали човекът живее сам за себе си, защото ежедневието е такова, или ежедневието е такова, защото човек живее сам за себе си.

            Едно обаче е сигурно – живеейки само за себе си, човекът няма абсолютно никакъв принос към общото благо. Той се превръща в паразит, който само черпи от благата на природата, без да се отблагодарява за това по никакъв начин. Възползва се от наличните ресурси, които вече са на изчерпване. Човекът смята себе си за нещо отделно от природата и забравя, че ако всеки мисли единствено само за себе си и не се стреми да увеличава и да поддържа тези ресурси, а само се възползва от тях, те ще изчезнат – в този живот всичко тече и всичко се променя, няма нищо вечно. И тук няма нужда да посочвам отделен пример – примерите в нашето ежедневие са безбройни. Всички знаем за екологичните проблеми на планетата, предизвикани от самия човек, и всеки от нас познава поне един такъв индивид, превърнал се в излишен товар за земята.

            Но ако се обединим и всеки направи нещо мъничко, не само за себе си, а и за другите, може би ще се получи ефектът на пеперудата  , защото “една птичка пролет не прави” и никой сам не може да оправи света. Народът казва “Сговорна дружина планина повдига”.Ако един човек помогне на друг човек и той помогне на трети, ще се образува една безкрайна геометрична прогресия, която води към по-добро. И това нещо се е знаело още в дълбока древност. Народната мъдрост е претворена в редица приказки и исторически повествования, в които е разказано по един или друг начин за нуждата от обединение между хората.  Мъдрият хан Кубрат дал ценен съвет на синовете си с прост пример – със снопче пръчки. Той им демонстрирал как човек не може постигне нищо и бива прекършен и смазан от всеобщата маса, когато е сам. Ако  всички се обединят обаче, те стават непобедими и могат да постигнат заедно много неща.   

            Има безброй такива примери, доказващи, че човекът не е отделна единица, а част от нещо по-голямо, и ако не вземе участие във всеобщата кауза, няма да получи нищо в замяна, ще бъде отлъчен и забравен. Нека се замислим, че не сме случайно на този свят и че всеки има определена цел и мисия в живота; да се опитаме да бъдем по-добри. Нека  спрем поне да мислим единствено за себе си, да не бъдем излишен това за земята и да постигнем нещо заедно!                                                                                                     adinceto

 
Може би........
cvete76
Мисли
Понеделник, 21 Юли 2008 01:48

 
Може би............
cvete76
Мисли
Понеделник, 21 Юли 2008 01:16

Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.

Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.

Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.

Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.

Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.

Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.

Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.

Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.

Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.

Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.

Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.

Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.

Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.

Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.

Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.

 
Мислите на едно момиче
Adelina
Мисли
Понеделник, 26 Май 2008 18:36

Усмихваи се дори да ти се плаче усмихваи се дори да те бли и нека другите да мислят ,че щастието с теб върви.

Горе главата дори да загубиш играта не губи кураж изчакаи следващия тираж.{mosimage}

 
Христос Воскресе!
vesikirova
Мисли
Неделя, 27 Април 2008 00:35

Ето нещо красиво за всички вас, приятели от сайта.

 http://bgflash.com/details.php?image_id=432

 
Искам да знам
Hristo Vatev
Мисли
Петък, 25 Април 2008 13:03
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш,да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив ?
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест,дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката ?
Искам да знам дали можеш в болката, на приятели или твоята собствена,  да не я криеш, заглушаваш или "поправяш" ?
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателени или да помни ограничаващата ни човешка същност ?
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа ?
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие ?
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота ?
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или на хората, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново ?
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш ?
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш ?
Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши ?
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти ?
 
Тайната
Hristo Vatev
Мисли
Четвъртък, 24 Април 2008 11:29

 

1) “Ние сме като магнити - подобното привлича подобно. Ти привличаш и ставаш това, за което мислиш.”

2) “Хората мислят за това, което не искат и привличат повече от него… Тези, които говорят най-вече за болести, имат болести; тези, които говорят на най-често за просперитет, имат просперитет и т.н.

3) “Избирай мислите си внимателно… ти си шедьовъра на своя живот!”

4) “Твоите мисли, пораждат твоите чувства. Има две категории чувства - добри и лоши. Мислите, които предизвикват добри чувства означават, че си на правилния път. Мислите, които предизвикват лоши чувства, означават, че не си на правия път.”

5) “Върху каквото се фокусираш с твоите мисли и чувства, ти го привличаш в ежедневието си… Когато хванеш цаката на това, без да се усетиш, ще знаеш, че създателя си ти.”

6) Визуализирай! Упражнявай своето бъдеще… Утвърдителната мисъл е 100 пъти по-силна от от негативната.”

7) “Нашата работа не е да се притесняваме за въпроса ‘как’… ‘Как’ е от компетенцията на вселената. Тя винаги знае най-бързия, най-краткия, най-хармоничния път между теб и твоята мечта.”

8) “Отнасяй се към себе си по начина, по който би искал останалите да се отнасят към теб… Обичй себе си и ще бъдеш обичан… Законът за привличането няма да те постави заедно с някой на едно и също място, ако честотите ви не се припокриват.”

9) “Ще се освободиш от изнурителната невъзможност да имаш нуждата да контролираш света, твоите приятели, твоя любовник, твоите деца…”

10) “Когато гласът и визията отвътре станат по-дълбоки и ясни от възможностите, идващи отвън, тогава ти си станал господар на твоя живот… Ти не си тук да се опитваш да направиш света такъв, какъвто искаш да бъде. Тук си да създадеш света около себе си, който ти избираш.”

 
НачалоПредишна123СледващаКрай



Страница 1 от 3

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава