Казвам се Марина,вече съм на 40г.Имам степен Магистър -Финанси. Студенските ми години бяха едни от най красивите в живота ми,защото там срещнах Най Добрите си Приятели.Хората с който и до днес сме като братя и сестри за абсолютно всичко-Рядко срещано явление в този свят напоследък в годините на омразата и отчуждението. Работила съм все в сферата на Финансите,сега работя като счетоводител,работила съм и доброволно и не,както съм и в момента в Фондация,която помага на нуждаещи се/всички деца,хора с увреждане,животни/. Обожавам животните,имам четири:3 котета и едно Красиво куче-Немска овчарка. Обичана съм от Достойни хора. Това че съм по нисичка на ръст НИКОГА не ме е карало да страдам и да се чуствам по различна-НАПРОТИВ.Това ми е Чара.Човек трябва да се обича такъв какъвто го е създал Господ/или там както се нарича Висшата сила/.Имам късмет доста често,доста често ми се усмихва Щастието. ъъъъъ,това е за мен,незнам какво друго,който го интересува да ме пита лично.
Здравейте, казвам се Венелина Миткова. Живеея във Велинград, в моя хубав град има 400 жители, има три кватала, които са Каменица, Лъжене и Чепино, намира се в родопите . Родена съм във Велинград с дцп, която ми откриха на 6 месеца, от малка съм в болници. На 6 години ме заведоха майка и татко да уча в Момин проход . Учих там до осми клас там се запознах с моите съученици, с които ходихме насякъде и се виждахме. Сега ще ви разкажа за моята история в Пловдив, където учих сачоникарство и икономия в Геоги победоносец. За първи път се влюбих в едно разкошно момче, което се казваше Крум. Тази любов е ученическа. В този град имам моя любима леля, която много я обичам. Мили хора с увреждания, завърших през 1997г Там прекарах бала си, това е ученическия живот. Три години отворихме хотел и едни приятели ми помогнаха. Христо, благодарение на този сайт срещнах любовта си. С много уважение, Вени Миткова
Това е една история от живота, която е минала през мойте плещи. По стечение на обстоятелствата в момента съм инвалид с намалена работоспособност 96%. Доста години се занимавах със спорт, по - активно с карате и фитнес. Винаги съм имал добра физическа култура и визия до злополуката с мен 2000г., когато претърпях катастрофа и вследствие измръзване, лекарите ми поставиха първоначална диагноза – ампутация на краката от таза и ръце от лакти. Както можете да си представите бях отчаян до краен предел, но моята дъщеричка, тогава на 8г. и бившата ми вече жена, осмислихa желанието ми да продължа да живея и да се боря за възстановяването си.
След множество тежки операции и престой в барокамера се озовах в инвалидна количка с ампутирани пръсти на ръцете и краката, отстранена част от костта на петите и 40 кг по-лек от нормалното ми телесно тегло. Прогнозата на лекарите беше, че ще се придвижвам с патерици или в най-добрия случай с ортопедични обувки. Категорично ми беше забранено да се занимавам с какъвто и да било спорт. Не можех да се примиря с такова бъдеще и благодарение на волята си и подкрепата на близките ми днес ходя с нормални обувки и не само спортувам, но вече съм и шампион по културизъм за инвалиди.
Искам да вдъхна кураж на всички хора, които са загубили духа си, забързани от напрегнатото ежедневие. А на всички в неравностойно положние като мен да не се срамуват и отчайват от състоянието си. Мисля, че е време след като обществото не ни интегрира нас инвалидите - ние сами да се интегрираме в него. Защото човешкият дух няма крака, ръце и очи, а много повече - той е желание, стремеж и копнеж.
Здравейте на всички казвам се Теодора Веселинова Коцова от ботевград съм на 32 години съм с заболяване детска церебрална пареза предвижвам се с две патерици обичам да слушам музика да гледам телевизия да 4ета книги да се разхождам сред природата винаги гледам да съм усмихната и да гледам оптимистично на нещата обичам още животните морето майка ми и по малката си сестра на които им благодаря че отдават цялото си внимание към мен малките неща в живота ме правят щтаслива тук съм в сайта да се запознавам с нови хора от всички краща на българия и да открия сериозен приятел с който да се разбираме който иска да разбере за мене повече да ми пише ще отговоря с голямо удоволствие
Треньор съм по тенис. Имам спортен клуб във Варна. Членове сме на БФТ и на Българска параолимпийска асоциация. От две години работя на доброволни начала с деца и млади хора с различни увреждания, а от началото на лятото започнах да тренирам и хора в инвалидни колички. Искам да помагам на колкото се може повече хора да изживеят живота си пълноценно, като открият спорта, като средство за здраве, сила, увуреност и самочуствие и много положителни емоции.
Няма да ви лъжа, че ми е лесно или че няма трудности, има естествено, но това не ме спира и аз продължавам да го правя от сърце. Социалната интеграция, участието в обществения живот на хората с увреждания и т.н.... ще кажете - за това само се говори. Така е! Но за да можем наистина да го постигнем, усилията ни трябва да бъдат насочени не към това хората с увреждания, да станат годни за обществото, а към това обществото да стане годно и за тях. Аз вярвам, че заедно можем да го постигнем. Ще се радвам, ако се решите и опитате нещо различно, а кой знае може и на Параолимпиада да отидем... няма невъзможни неща...само трябва да вярваме в себе си и тогава ще успеем. От нас зависи! С уважение Н. Петрова
Здравейте нека и аз да се представя.Казвам се Милен Маринов.От 10години имам някакъв световъртеж.Обесняват ми го с някаква малформация на малкият мозък.Синдром на Арнолд Чиари.Родил съм се здраво бебе Служил съм като Моряк никога не съм имал проблем.С всяка изминала година губих надежда че ще се оправя.Така си и разруших нервната система.Почти не излизам никъде мисля само над това как можах да стигна до това положение.Имам семейство син на 16г.Имам регестрации в доста сайтове но днес 25 юли 2010 попаднах на този сайт който мисля че е точно за мен.Защото мисля че тук ще се приемем такива каквито сме а не такива каквото искаме да ни знаят.От няколко години прекъснах и приятелствата с всички.Макар и семен вътре в себе си съм сам.личен сайт http://flashsait.hit.bg/
Възползвам се и от тази възможност да се представя.
Харесвам прозрачността във взаимоотношенията, както и се стремя винаги да съм това ,което показвам , актьорството и притворството не ми се отдават . :)
Казвам се Миглена Пискова и живея в София . Работя с деца ,от 5 години , в детска градина и въпреки трудностите от чисто "финансово-неоценено" естество ми е изключително приятно да съм в средата на чистите детски души. Зареждат ме с толкова много положителни емоции. А като професия съм фризьор , но вече не практикувам (натоварва ме) . Семейна съм от 22г. Имам дъщеря на 21г. вече също семейна . Съвсем скоро ще ме удостоят с титлата "БАБА" :) : D
Обичам да общувам с много и различни хора. Обичам да се боря за правата на онеправданите и възтържествуването на справедливостта , което ми е нещо, като бутон за запалване. :) Това е една не много осъзната реакция на различни ситуации ,които съм установила в себе си още в детска възраст. :D
Чувствам се щастлива ,че попаднах на това място и срещнах прекрасни хора , които ме обогатиха като личност. Благодаря че Ви има :)
Не искам да ви отегчавам с дългата си история ,затова пиша на кратко ,без подробности:
РОДЕН СЪМ 1978 АВГУСТ ВЪВ ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЖИВЕЯ В ГРАД ЕЛЕНА С МАЙКА СИ И СЕСТРА СИ.
ПРЕЗ 1999г. стана инцидент в казармата от ,който пострадах-две\три години бях на легло ,три\четири на количка сега ходя макар и с канадки.Но всичко става много по-бавно от колкото ми се иска , ако някои желае да поговорим аз съм почти винаги в общия скайп:venko1978 или в интернет на адрес: http://venelin.narod.ru/
Казвам се Марияна Иванова Ватова,родена и живуща в гр. Варна. Работила сьм в эд."Дружба". След като родих, получих първиа си пристъп на MS. От 1991г. ми доказаха на скенер заболяването ми. От 10-тки пристапи сега се предвижвам с канатки. Вярвам че тук ще намеря приатели с съмишленици!!!
Казвам се Донка Димитрова Атанасова на 56 години от гр. Габрово. По професия съм медицинска сестра но в момента не работя. Пенсионер ІІ група инвалидност по болест. До това ми състояние ме доведоха многото гурбети които имах през моя живот. И така на 08.12.1994 година заминах на работа в Либия като медицинска сестра. Там изкарах 4 години с договор. След завръщането ми заминах на работа в Гърция и там изкарах още 9 години. Но ето, че се разболях и се наложи да се прибера в България. От 2006 година съм пенсионер по болест. Ше се радвам да споделям и разисквам по различни теми със сродни души. Моето хоби е кулинарията. Обичам да слушам само Гръцка музика.
Здравейте,приятели!Приятно ми е да се запознаем.Вие сте част от най- хубавото,което ми се случи тази година.Благодаря на създателите на този прекрасен сайт!Чувствам се като цвете в един огромен и пъстър букет ! С някои от Вас вече сме приятели , надявам се,да бъдем и с всички Вас, както знаете-от много,глава не боли. Радвам се,че успях да се регистрирам тук,реших да си направя и представяне,дано да успея.Живея в едно малко добруджанско селце с.Босна Силистренско ,казвам се Вилдан Бошнак,родена съм на 01.09.1967г.Родителите ми са очаквали с нетърпение и радост този ден,защото съм първородната им рожба.И ето,че мигът настъпил,когато милата ми майчица ме поела с любов и нежност в ръце,целувайки пръстчетата ми,видяла,че безименното на дясната ръчичка липсва.Какво ли е усетило майчиното и сърцетогава?...Но милата не знаела,че това не е нищо,пред това,което предстои.Проходила съм на време,но походката ми не е била както при другите деца,станало ясно,че имам рахит.Почнало ходене по мъките.От четвъртата си годинка до четирнадесетата имам осем операции за коригиране на долни крайници +две за пръстите на ръката,те ми бяха правени в гр.София и гр.Силистра.Между две операции,след като се възстановявах ходех,тичах и играех наравно с останалите деца.И така до четирнадесетата си година,от тогава съм с моята приятелка /патерицата/.Да,изостанах малко в ръста,но от училище,никога.Първи клас започнах в гр.Банкя,до трети клас бях на село.От четвърти до осми учих в климатично уч-ще "Каракуз",средното си образование започнах в гр.Славяново Плевенско,девети и десети бях там,след това единайсти клас в УПК по текстил в гр.Силистра.Исках да продължа в гр.Русе по специалността моделиер/дизайнер/ на облекла,но ме спря страха от придвижването през зимата.Три години работих в ТПК "Добруджанка",към детска конфекция, след това се пенсионирах.И от тогава имам много свободно време,което гледам да запълня с каквото мога и обичам.А обичам цветята,плетенето и разходките сред природата,да пътувам когато имам възможност,била съм пет пъти и в Турция.Изинете ме за дългото представяне.Който търси приятел,без недостатък,ще остане сам!
Disabled but able to Vote – или човека взе парите и рече „Ще видим“
Здравейте, няма да скрия удоволствието си от факта, че намерих и се регистрирах в тоз прекрасен сайт. Сигурно Ви е интересно да погледнете зад тъмните ми очила?
Купонджийски статус: Ям, пия, пуша, нося си новите дрехи и на готини мацки не мога да не обърна внимание.
Трудова заетост: Трудя се осърдно и безропотно в собствените фирми www.nitbg.net www.stagasoft.com
Политическа ориентация: Аполитичен, бях политичен, ама ме хвана морската болест, та още ми се драйфа, като се върна в тез години.
Образование: средното го завърших в Стара Загора – езикова гимназия с тапия за сервитьор. После, зада не кърша хатъра на майка ми, запален функционер на тогавашното БКП, се заипсах студент в ТУ София – специалност ПТПСМ, демек инженер човек. После карах няква специализация по компютри в Израел за около 6 месеца, а през 2002 беше модерно да имаш CISCO тапия, та и нея изкарах. А, имам и 3 години учене в УНСС – МИО след дипломна квалификация ама неможах да се дипломирам, беше кризата на 1996.
Опит: Тука няма да пиша много, щото е доста дълга история. Накратко от 17 годишен бачкам, къде сервитьор, къде барман, готвач – това до 1993, 1994 станах малък начаник на голяма фирма – официален предстаител на Fruit Of The Loom за България. Добре ама дойде ред на Израелската ми специализация 1997 и се наложи да напусна. 1997-1999 обиколих света Китай, Хонг Конг, Бразилия, Близкия Изток, Турция и Западна Европа – играех ролята на системен инженер по компютърни технологиив най-големите фирми за производсто на обуки – Nike, Reebo, Adidas,Fila, Puma. Timberland, Chico и t.n. Абе с една дума – заченък на капитализма, натрупах бели пари за черни дни, и аха аха да си взема семейството в Бразилия ме гепна гадна болест. Avascular necrosis of the femural head. Шибана изтория, но нямаше начин, трябваше операция. Оперираха ме Декември 1999 година в ИСУЛ и от тогава съм само под ножа. От 1999 година съм и инвалид. Слава богу след 10-12 операции сега съм на крака. Смених и двете стави с Американски – чуствам се наполовина Американец, затова смятам да ми дадат Зелена карта с преференции.
Хобита: Риболов и гоблени. Гоблените ги цвъкам бод през игла, а рибите ги хващам както дойде, нооо никога не съм капо.
Защо се регнах в сайта: Ще бъда откровен – защото има нужда от промяна. Промяна в буквалния смисъл на думата. Не тази на СИБ, ЦНЖ, АХУ, и други подобни, при които промяната е приоритет на няколко човека.
Здравейте, казвам се Христо Трендафилов роден съм на 22 януари 1980 г в гр.Смолян.Чрез сайта искам да намеря нови приятели с които да общувам.Имам заболяване вродено хидроцефалия.Ако някой иска да станем приятели нека ми пише, ще се радвам на всяко ново приятелство и запознанство.
През 01.2008г. съм опериран от тумор на гръбначния мозък и от тогава съм парализиран от кръста надолу и съм в инвалидна количка. Търся хора с подобна на мене съдба за да си общуваме и обменяме информация,да си създам и нови приятели.
ТОЗИ САЙТ ОСМИСЛИ ЖИВОТА МИ......ТУК СРЕЩНАХ МНОГО НОВИ ПРИЯТЕЛИ, А СЪЩО ТАКА И ХОРА , С КОИТО НЕ СЪМ СЕ ВИЖДАЛА ОТ ГОДИНИ.НО НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО СРЕЩНАХ ТУК, В ТОЗИ САЙТ Е ЧОВЕКА НА МОИТЕ МЕЧТИ!!!!
Здравейте на всички ! Благодя на Бог,че ми даде възможност да открия този сайт и чрез него, всички вас!
Казвам се Бойка Христова.
Родена съм и живея в град Кюстендил.
Израстнала съм здрава.
Учила съм в същия град.
Омъжена съм и до момента.
Отгледах две деца близнаци които имат свои семейства и по две деца.
Баба съм на четири внука момчета.
Забързана в ежедневието до 1998 год.
През юли месец същата година си счупих крак.
И след травмата здравословното ми састояние се промени.
Откючи се генетично заболяване цереврална атоксия.
Намерих го в нашият сайт като НМЗ.
Докато бях здрава имах връзка с ХУ и ги боготворях.
Но това не попречи да бъда една от тях.
След като съдбата ми поднесе тази изненада аз се изолирах от средата в която живеех.
Бях се затворила в себе си.
Сега се чувствам много щастлива като виждам с колко добри хора мога да общувам.
Благодаря че ви има!
Желая на всички да бъдете живи здрави колкото може и много сплотени. Сговорна дружина планина повдига.
Може и ние да развалнуваме нашите безхаберни управници!
Казвам се Надежда Тодорова ( Надичка :} , {*.;.*} НЖД).
Сирак съм с живи родители!
От Русе съм ама не съм,щом това лято те всичко са продали.
Родителите си,сестра си,съседите и колегите неможеш да избираш но децата, приятелите и половинката си можеш!
Но зависи съдбата какво ти е подготвила!
Но се моля ако се искупват грехове на поколенията ми да ги искупя аз!
Живея и работя от 22г.в гр.Бобов дол.
Омъжих се за сирак без родители и си мислех,че жадува за семейство,от което имам дъщеря моето съкровище,на 20г.е и си помагаме да се борим и оцелеем.
Винаги съм била силна и такава ще си остана поне по дух.
Не е важно да градиш а изграденото да го поддържаш и запазиш.
Когата двама души не гледат в една и съща посока не се получава.
Затова след 20г.след като се разболях реших да се разведа за да се запазя поне в това си състояние.
Както по зодия,лъвът е слаб в гръбнака така и мен ме удари там болестта.
С 2-ве лумбални хернии едната е оперирана на ЕЛ 5-ЕС 1 и 3-и шйни хернии на С 5,6,7от който имам парези по долни и горни крайници с ограничени движения.
Два диска трябва да ми се сменят на шйните но немога да рисковам.
Не съм на количка,но ходенето ми е с болки и много трудно.
Живея си с болките докато мога поне да не съм в тежест на дъщеря ми.
ОБИЧТА И ЛЮБОВТАМИ Е ВОДЕЩА В ЖИВОТА КЪМ ВСИЧКО!
НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВЯТ КОМПРОМИСИ НАЙ ВЕЧЕ СЪС СЕБЕ СИ!
Ето и някой от девизите които са водещи за мен и вярвам в тях.
Здравейте хорица от България и света! Вчера на 03.09.2009 г. разбрах за страницата www.network-hv.com и се регистрирах веднага в него. Видях колко много позитивни и борбени хора има в сайта, даже видях и познати лица, с което сърцето ми се запълни от радост. Аз се казвам Атанас Стефанов и съм от Ловешкия край. Живея в най-голямото село в Ловеч - Дерманци. Намира се на 14 км. от гр. Луковит, където съм и израстнал. Завършил съм основното си образование в Дома за инвалиди - гр. Луковит, след което продължих в Икономическия техникум до 1997 г. През същата годината закриха единствения може би по рода си Икономически техникум за инвалиди в България.
Здравейте! Казвам се Елена и съм от Пловдив. Омъжена с една дъщеря и двама внука. В далечната1986г. пролетта-случката със Чернобил ме сполетя нещастие и се наложи да ми ампутират крака. Оттогава съм инвалид.Благодарение на семейството ми аз се възтанових .До скоро работех, но на последък няма работа.Отскоро съм в интернет и ми е интересно ,най- случайно попаднах в сайта и се надявам тук да намеря нови приятели и добри познати.
ИНТЕРНЕТ АДРЕС
Здравейте 
Казвам се Марияна Иванова Ватова,родена и живуща в гр. Варна. Работила сьм в эд."Дружба". След като родих, получих първиа си пристъп на MS. От 1991г. ми доказаха на скенер заболяването ми. От 10-тки пристапи сега се предвижвам с канатки. Вярвам че тук ще намеря приатели с съмишленици!!!
Казвам се Донка Димитрова Атанасова на 56 години от гр. Габрово. По професия съм медицинска сестра но в момента не работя. Пенсионер ІІ група инвалидност по болест. До това ми състояние ме доведоха многото гурбети които имах през моя живот. И така на 08.12.1994 година заминах на работа в Либия като медицинска сестра. Там изкарах 4 години с договор. След завръщането ми заминах на работа в Гърция и там изкарах още 9 години. Но ето, че се разболях и се наложи да се прибера в България. От 2006 година съм пенсионер по болест. Ше се радвам да споделям и разисквам по различни теми със сродни души. Моето хоби е кулинарията. Обичам да слушам само Гръцка музика.
Здравейте,приятели!Приятно ми е да се запознаем.Вие сте част от най- хубавото,което ми се случи тази година.Благодаря на създателите на този прекрасен сайт!Чувствам се като цвете в един огромен и пъстър букет ! С някои от Вас вече сме приятели , надявам се,да бъдем и с всички Вас,
тогава?...Но милата не знаела,че това не е нищо,пред това,което предстои.Проходила съм на време,но походката ми не е била както при другите деца,станало ясно,че имам рахит.Почнало ходене по мъките.От четвъртата си годинка до четирнадесетата имам осем операции за коригиране на долни крайници +две за пръстите на ръката,те ми бяха правени в гр.София и гр.Силистра.Между две операции,след като се възстановявах ходех,тичах и играех наравно с останалите деца.И така до четирнадесетата си година,от тогава съм с моята приятелка /патерицата/.Да,изостанах малко в ръста,но от училище,никога.Първи клас започнах в гр.Банкя,до трети клас бях на село.От четвърти до осми учих в климатично уч-ще "Каракуз",средното си образование започнах в гр.Славяново Плевенско,девети и десети бях там,след това единайсти клас в УПК по текстил в гр.Силистра.Исках да продължа в гр.Русе по специалността моделиер/дизайнер/ на облекла,но ме спря страха от придвижването през зимата.Три години работих в ТПК "Добруджанка",към детска конфекция, след това се пенсионирах.И от тогава имам много свободно време,което гледам да запълня с каквото мога и обичам.А обичам цветята,плетенето и разходките сред природата,да пътувам когато имам възможност,била съм пет пъти и в Турция.Изинете ме за дългото представяне.
Disabled but able to Vote –
Здравейте, казвам се Христо Трендафилов роден съм на 22 януари 1980 г в гр.Смолян.Чрез сайта искам да намеря нови приятели с които да общувам.Имам заболяване вродено хидроцефалия.Ако някой иска да станем приятели нека ми пише, ще се радвам на всяко ново приятелство и запознанство.
Здравейте 
ТОЗИ САЙТ ОСМИСЛИ ЖИВОТА МИ......ТУК СРЕЩНАХ МНОГО НОВИ ПРИЯТЕЛИ, А СЪЩО ТАКА И ХОРА , С КОИТО НЕ СЪМ СЕ ВИЖДАЛА ОТ ГОДИНИ.НО НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО СРЕЩНАХ ТУК, В ТОЗИ САЙТ Е ЧОВЕКА НА МОИТЕ МЕЧТИ!!!!
Здравейте хорица от България и света! Вчера на 03.09.2009 г. разбрах за страницата 
Здравейте! Казвам се Елена и съм от Пловдив. Омъжена с една дъщеря и двама внука. В далечната1986г. пролетта-случката със Чернобил ме сполетя нещастие и се наложи да ми ампутират крака. Оттогава съм инвалид.Благодарение на семейството ми аз се възтанових .До скоро работех, но на последък няма работа.Отскоро съм в интернет и ми е интересно ,най- случайно попаднах в сайта и се надявам тук да намеря нови приятели и добри познати.
Онлайн
Нови
Топ
