Национална мрежа за хора с увреждания

Тихият живот, в който си само един бездействащ наблюдател, е животът, който живеят слабите. Тези, които нямат сили да погледнат в огледалото сутрин, за да видят колко силни са всъщност. Монотонността и рутината са нашият съзнателен параван на собствените ни страхове. Страхът да признаеш, че искаш да живееш, а не просто да съществуваш. Страхът от новото начало и динамиката на деня. Страхът, че ако опиташ неминуемо си обречен на провал. Безконечни са страховете на слабия и в слабостта си той ги използва като оправдание. Оправдание да живее собствения си живот, живота, които наблюдава отстрани.

Повечето от нас се будят сутрин без да кажат „ Здравей! ” първо на себе си и след това на съседа. Подминаваме собственото си Аз, за да отдадем почит на околния свят. На света, от който сме част и ние самите. Света, който съществува заради и въпреки нашето участие в него. Ние, хората сме тези, които карат нещата да се случват. Не съдбата или другите. Само ние. Криейки се зад някакви религиозни божества (не ме разбирайте погрешно, аз вярвам в Бог) или „съдбата си ” ставаме наблюдатели. А нали животът е, за да си в него, активно да участваш и да го променяш. Защото всеки се ражда със своя задача- преди всичко да живее. По собствени стандарти, без рамка. Целеустремено.

Мигът се появява без да сме го искали или предизвикали. Той е от онези градивни неща, който осмислят живота и му дават нов тласък (за добро или лошо, според нагласата). Тези кратки мигове дават нов поглед върху целия живот. Замисляш се какво си пропуснал по пътя. Мигът трае само един единствен миг и ако не го изживееш СЕГА, просто изчезва и ти пропускаш...Пропускаш мига...Пропускаш живота...

Габриела Рангелова

Общо Коментари (1)

Следете за нови коментари с RSS

...
написан от ned, февруари 25, 2011

мигът ...

• 
• +0
• 
•