ЛИТЕРАТУРА

Myka,

Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки разтърсващия полъх на течението.
Досегът на стъпалата по грапавините на камъка, всеки прилив и отлив в мен ме държеше в напрежение, което наелектризираше въздуха.
В бездънното място, в дъното на най-дълбокия мрак, оставила следи, светлината плахо мъждукаше.
Очаквайки, дори в съня си, онзи образ на щастие, надвесващ се над мен и прошепвайки ми за топлината на вятъра.
Ти, който отвори очите ми, за да те видя, спотаен в неизвестно мълчание, гледам напред през погледа ти! Гласът ти нахлу право в ума ми и разказа ми за тези поверителни мигове на безвремие, където всичко изчезваше и затваряхме съзнанията си в собствени истини.
Приливи и отливи в цялост, завършеци!

Сряда, 02 Май 2012 20:27

Myka,

Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестник! Не, искам дори и сиви алеи в парка, да има и малки розови листенца наоколо, ухаещи на безгрижие! Не, не желая надеждите, да молят за още, искам порой от душевни възторзи и мънички искрици искреност, да стигам небето във всички посоки, до всички краища! Ще се върне Музата, единствена, най-истинска, сега тя просто е другаде!

Верка Стойкова на Неделя, 29 Април 2012 12:51

Не зная дали Музата се отдалечава от нас или ние от нея. Зная само, че докато има мечти, ще има и Муза. Мечтайте! А твоята мечта-желание е толкова човешка!

Myka на Сряда, 02 Май 2012 20:29

БЛАГОДАРЯ :)

Четвъртък, 26 Април 2012 14:26

katerina,

Поет

Поета често бива неразбран,
във този свят от студ скован.
За някои, думите му черна врана,
на словото му слагат те забрана...

Поета винаги доброто вижда
у човека –лош и жлъчен,
Омразата той ненавижда,
затова от другите е тъй отлъчен.

Поета, чудеса създава.
Ала уви!Обречен на забрава...
Светът днес няма нужда от магия,
затънал в кал и простотия.

Но той не спира да твори
и белия лист радостно изписва,
с чудни думи от дълбоки извори,
красиви светове описва.

13/2/2012
Катерина Ананиева

Верка Стойкова на Неделя, 29 Април 2012 12:46

Благодаря ти, Катя, че се включи! Благодаря и за чудесната идея!

Четвъртък, 26 Април 2012 12:36

katerina,

Здравейте, казвам се Катерина и съм студентка в НБУ, тази година влязох в студентски съвет , преди няколко дни, предложиш проект : да се издаде стихосбирка на хора с увреждания (безплатно да се издаде от издателството на университета) след това приходите да се дарят като стипендии за студенти с увреждания, ако успеем да го направим тази година на ниво НБУ, се надявам в седващите да се включат и другите университети ( тъй като не всички предлагат все още достъпност на материалната база за хората с увреждания). Проекта все още не е предаден за удобрение, тъй като търся още иде, но се надявам да ми помогнете да събера стихове. Който пише или познава хора, които пишат нека ми пратят стихотворенията на : katenceto2002@yahoo.com Благодаря предварително!

Верка Стойкова на Неделя, 29 Април 2012 12:40

Браво, чудесна идея! В тази група и в сайта има още ХУ, които биха дали творби за включване. Ще поместя твоето съобщение и във Фейсбук. Направи го и ти,ако имаш там регистрация. Добре би било, ако има достатъчно средства, в стихосбирката да се поместят вместо илюстрации, снимки на картини от ХУ. Виж другата ми група тук "творци с увреждания". Пиши с какво мога да помогна. Успех!
Верка

Вторник, 24 Април 2012 08:33

Верка Стойкова,

Е, срокът изтече за събиране на творби. Явно няма интерес. Събраното не е достатъчно. Не се отказвам от идеята, но ще я оставим за по-благоприятно време.

Неделя, 05 Февруари 2012 15:36

Верка Стойкова,

Здравейте, приятели!
Мисля, че е време да направим идеята за издаване на сборник с литературното ни творчество реалност.
Каква е целта? Да напомним на обществото, че ХУ са талантливи не по-малко от другите. Публично, по различен начин, да заявим нашето отношение към общочовешките ценности и чувствата, които ни вълнуват. След издаването на сборника, всички, които са се включили, ще получат равен брой екземпляра, които могат да разпространят по свой начин. А може би преди това да се намери вариант, който ще подпомогне разпространението като цяло. Събраната сума от разпространението ще бъде лично за участниците и те могат да се разпореждат с нея.
За сега много малко автори са публикували творби в групата "ЛИТЕРАТУРА". Ако желаете да се включите, бъдете активни и пишете.
Подборът на творбите ще направим с ваше участие. Изпращайте на моята електронна поща west53@abv.bg снимка /по желание/ и кратка информация за автора. Тя би могла да съдържа:
- име, фамилия, къде живе
- професия, образование
- има ли публикации и участия в конкурси /творчески/
- друго по преценка на автора, което го представя като творец
-друго, което представя автора като личност
Събирането на информацията и творбите ще приключи в края на януари 2012 г.
Финансирането на проекта ще бъде от дарители и спонсори. Ако някой от вас може да помогне за набирането на средствата, ще бъде чудесно. Ще бъде открита и банкова сметка при необходимост.
Искрено вярвам, че заедно ще успеем!

Сряда, 07 Декември 2011 12:40

Верка Стойкова,

Приятели, кризата май потиска и творчеството? Пишете, ако имате нещо ново. Желая ви успех!

Вторник, 08 Ноември 2011 19:51

kumeca,

КОМУ Е НУЖНА МОЯТА ПОЕЗИЯ

Кому е нужна моята поезия!?
Не е салам, ни хляб, ни маргарин.
Поредица от частни откровения
на някакъв чудак необясним.

Кой от душевни трепети се трогва
в това до болка прозаично битие!?
Любов и страст, копнежи и тревоги...
“О, браво! Стихосбирка! О, добре!”

“Благодарим, но просто няма време
за четене. А няма и пари.”
Затънали сме в битови проблеми.”
“Продавай нещо, дето ще върви.”

Но аз съм упорит. Крещя отново:
“Пакет цигари струва моя труд.”
“Цигари ли, братле? По колко?
О, Боже, стихосбирка! Ти си луд!”

И отминават, бързащи, заети
със свои си проблеми и дела.
“Купете, моля, стиховете на поета!
И ден, и нощ той писа ги за вас.”

И в този миг старица приближава,
с бастун в ръка и тъжно празен сак:
“Я прочети, момче. За четене не ставам.
Не видя веки, пък и иде мрак.”

Така прочетох цялата си книга,
доволен на един слушател свой.
Не каза тя: “Прекрасно!” или “Стига!”,
а каза ми: “Пиши и се не бой!”

След туй ръка целуна ми и тръгна,
а аз потресен и объркан бях.
И в полумрака, на душата ми разсъмна:
“Успях, за Бога! Хора, аз успях!”

Верка Стойкова на Сряда, 05 Октомври 2011 19:47

Тук вече ме разплака.

katerina на Вторник, 24 Април 2012 08:38

страхотно е! надявам се да ми позволиш да го включа в стихосбирката?

Неделя, 10 Юли 2011 15:40

kumeca,

КАТО ДНЕВЕН СВЕТЛИК

На съпругата ми

Прелива от очите ти любов

и затова са толкова красиви.

Светът около нас е като нов,

а ние – истински щастливи!

И нито сън това е, нито миг,

а нещо чисто в идните години!

Любов, сравнима с дневния светлик,

се спря при нас, не ни отмина.

И нека тази ярка светлина,

която щедро Бог дари ни,

не се превърне някога в луна,

а после като въглен да изстине,

защото няма да си го простим,

защото, мила, ще е ад в душите,

и в него двама с теб ще изгорим,

както изгарят в самота звездите.

16 май, 2011 г.

Русе

katerina на Четвъртък, 26 Април 2012 12:30

твое ли е? може ли да го сложа към стихосбирката?

Вторник, 17 Май 2011 12:54

kumeca,

ПАРЛАМЕНТАРНА ОДА ОТ ИЗБРАНИК НА НАРОДА

Най-доходна е политиката у нас.
Да станеш депутат е супер шанс.
Да бъдеш в парламента е облага,
която на избрани се полага.
Не всеки е щастлив да бъде горе –
добираш се до там със триста зора.
Електоратът нищичко не подозира
и с хиляди надежди те избира.
Не знае той какъв ти е мотива,
но късно е, когато го открива.
Гласувал вече – има да се тюхка,
но ти си горе и какво ти пука?!
Там от високо гледаш панаира;
на теб осигурен ти е хаира.
Не правиш нищо, а текат парите
и все си на върха на новините.
Все нещо на народа обещаваш –
какво от туй, че никога не става,
когато до меда си толкоз близо –
да бръкнеш само и да се облизваш.
Че дето е меда, е келепира –
това и глупавия даже го разбира.

Електоратът – той да се надява.
Едва ли нещо друго му остава.
Да потърпи до края на мандата,
пък после да си търси правотата.
Да вика, да крещи и да проклина,
че е музей за стоки магазина.

Ще дойдат други в парламента славен,
а преходът ще си е бавен, бавен...
И пак така ще потекат парите,
и за реформи ще крещят глупците.
Реформите ще дойдат след дебати,
а за дебатите – внимание! – заплати.
Колкото по дълго дебатираме,
на по-широка черга се простираме.
И тъй ще е, додето свят светува –
едни живеят, други – съществуват.
1994 г.
Габрово

Понеделник, 16 Май 2011 06:59

Настройки на групата

Администратори

Потребители

Албуми със снимки

Видео

Събития

Описание

Новини

Дискусии

Коментари