Източник - bTV

Училището за обучение на кучета-водачи за незрящи затваря врати до броени дни. Причината е в липсата на средства за издръжката на персонала и отглеждането на животните.

Кучето-водач е повече от физическа необходимост, казват хората със зрителни увреждания. То често се превръща в най-добър приятел, който помага на стопанина си да се адаптира към останалия свят. Това добре е осъзнал Панчо, който споделя, че откакто има кучето си Жан е станал по-забележим за хората.

 

"Това, че повечето имат кучета ги кара да намират обща тема с мен. Иначе те не знаят за какво да говорят с мен повечето хора”, каза Панчо.

А 20-годишният Георги вероятно ще бъде последният незрящ, който ще попадне в обучителната програма преди училището да затвори врати. Обучава се заедно с Арчи само от седмица и вече знае каква е разликата да има такъв приятел до себе си.

"Помага ти да се справиш с разни препятствия от сорта на шахти без капаци и разни клони, ел. табла, табели", споделя Георги.

Около 200 хиляди лева годишно са нужни на фондацията, за да издържа училището и обучение на кучетата. Работниците тук не са получавали заплати от половин година, 60 000 лева са борчовете към доставчиците.

"В близкото бъдеще няма нищо - никаква финансова сигурност, никакви финансови приходи”, каза Албена Алексиева от училището за кучета-водачи.

За шест години в училището са обучени над 40 кучета. То е единствения обучителен център за кучета-водачи на Балканите.

Програмата за обучение на кучета-водачи може да продължи да съществува, ако през следващите дни се намерят спонсори.

Източник - ВИЖТЕ И ВИДЕОКЛИПА ОТ- ТУК

Близо 1 милион са хората с увреждания у нас, но само 15 % от тях работят, сочи официалната статистика. Според самите инвалиди, цифрата е два пъти по-малка и едва около 50 хиляди души са успели да си намерят работа.

Иван Михайлов и Иван Цветанов са с висше образование. Иван Михайлов е
магистър по информатика. Иван Цветанов е завършил счетоводство. Повече от две години двамата са безработни.

Иван Михайлов:
- Работодателите не търсят хора с увреждания.

Иван Цветанов:
- Ако са отворени да приемт хора с увреждания, търсят хора със стаж, а това няма как да се получи като излезем от университетите и да имаме стаж.

Така двамата млади мъже стоят без работа и разчитат само на пенсиите си. Опитали са и в Бюрото по труда във Варна. Резултатът отново е отрицателен.

Иван Цветанов:
- Бих работил нещо на компютър - там мисля, че съм най-силен, завършил съм счетоводство, ако има някъде да ме вземат и да ме обучат.

Иван Михайлов:
- От Бюрото по труда ми казаха, като си намериш работа, ще дойдеш да се
отпишеш, оттук няма как да си намериш работа.

Единственото, което искат хората с увреждания, е да им се даде равен старт.

Д-р Радко Радев, председател на Дружеството на инвалидите във Варна:
- Законодателят трябва да направи така, че предприятие, което има повече от 50 души наети на работа - от 4 до 10 процента да бъдат инвалиди. Иначе с пенсиите, които самите те наричат социални помощи, тези хора са обречени на безпаричие и глад.

Когато се прави нещо полезно и хубаво - то трябва да се усети !
А когато се приказва само "красиво" и то с години, а нищо няма на яве, не се усеща подобрение на живота на тези хора за които се прави, а даже обратното, те са ощетявани и лишавани от малкото необходими досега неща.
Често зад "загрижените" думи на господата се крият тънки сметки за икономия на с/ва от болните и бедни хора.
В цял свят, хората си отстояват правата и нуждата от по добър живот, независимо, че даже стандарта им да е поне 10 пъти по добър от тукашния, хората си държат на своето, защото няма кой да ги мисли чак толкова, ако те самите не мислят за себе си първо. А работата на властта в тези времена е да прави възможно колкото може икономии отвсякъде, за да се закърпи дефицита и бюджета. Затова: Всеки трябва да се бори за своето добро, а не да чака, да се оправи всичко и тогава да му стане по добре и на него - няма такъв филм... и няма кой да го стори вместо вас !

Дерзайте Приятели... иначе няма !
продължава>

СЛЕДДЪЖДОВНО
Удавих се в дъжда. Като бездомно коте.
Под плиснала вода и в стихнала самотност.
А имах слънчев свят... На гости дъждовете ми шепнеха през смях... Когато беше цветен.

Когато беше млад животът ми индигов.
Все в този мъртъв град, преди ръба да стигне.
Преди да видя как душата му потъна
из тъмното без знак. Без вик и плач, бездънно...

Удавих се в дъжда. С молитвата на жаден.
Навярно е съдба - да се удавиш в кладенец.
ИЛКО ИЛИЕВ
продължава>