Пак отварям тема за избраните ви творби ,защото предната макар дълга не можахме да я възстановим-за което съжалявам!
Макар да знам че пак ще я напълните с ваши хубави стихове или такива избрани от мрежата!

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. таня трихонова

Днес мислете за мен

Днес мислете за мен като дъжд и огниво.
Като рана от изповед в нощи любовни.
Като гръм, като стих, като изворче живо,
ромолящо в душите ви с думи съдбовни.

Помислете за миг колко много огньове
през душата ми топлят очите ви с песни.
И ще чуете волния вик от подкови
на небесния кон – моя вятър-чудесник.

Помислете за мен, сякаш малка светулка,
прерисувала мрака с неземни картини.
Аз прегръщайки облак, ще свиря с цигулка.
И в очите ви с обич ще крача с години.

Днес мислете за мен като изгревна лодка,
преосмислила с ласка море неразумия.
А когато останете в своя сиротност
ще откривате себе си в мое бездумие.

dnk_sss
автор-
ДЕЛА РАЙ

Утрото

Утрото и този ден как искам
на пролетно утро зора да хвана с ръка,
да погълна с очи да тръгна по росна пътека
в гората обляна от първите лъчи.

Да спра за отмора на тучна полянка,
с разцъфнали нежни уханния на цветя,
под млада брезди4ка да легна на сянка,
пияна от свежия дъх на гора .

venelina mitkova

Клиповете и авторите ,които бяха избрани!

Атанас Димитров

от MilenL

А кой избира стиховете ?

За сега главно аз,но като се съобразявам и с мнението на всички който желаят да го дадат.

Затова искам да ви помоля ,всеки който има отношение към хубавите стихове, да казва кое стихче му е харесало!

Как да сложите стихчето което сте избрали?


Вдясно натискате зеления бутон (отговор),отваря се поле за писане като напишете натискате отдолу (потвърди)-ГОТОВО!

Какво се случи с любовта,

събрала двама под звездите?

Кога изчезна радостта,

която грееше в очите?

Къде остана нежността

която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,

горяща от мечти разбити.

Истината

Истината казваш ли,

когато тя ще нарани?

Да бъдем честни можем ли,

със риск, че от това боли?

По-тежко е да разбера,

че бил съм лъган с нежни думи.

Аз грешка мога да простя,

лъжата ще е помежду ни.
This image is hidden for guests. Please log in or register to see it.

Много добро Пашова!!!

Объркани чувства

Неясните чувства
носят само беди,
когато никой
над тях не бди.

Да си влюбен
и да не знаеш това,
значи ти си загубен,
а туй е беда.

Да обичаш
и да не го признаваш,
значи себе си отричаш.
Грешка правиш, не го ли съзнаваш.

В себе си чувствата
не е зле да подредиш,
че иначе с действията
много ще сгрешиш.

Трудно е. Знам,
но не невъзможно.
Трябва да го направиш,
защото е неотложно.

Въпреки трудността
на това начинание,
единствено честността
ще бъде твое упование
Александра Ивванова

Това е мое авторско стихотворение. Надявам се да ви хареса.

Чудесно стихотворение. Ако можеше всичко в живота да е толкова хубаво,както тук

Пресвета майко Богородице,
в страдание и бягство Го роди.
На мъки и гонения обречен,
животът си на нас Той посвети.

Свидетелка безмълвна, безутешна
на жертвата Му свята беше ти.
О, майко, Той греха човешки
пое Го сам и Бог ни опрости.

Чия бе страшната Голгота?
Но бе и ти разпъната на кръст
и майчините чувства пак сирота
потискаше, потънала във скръб.

В онази зимна нощ, Блажена,
ти чу плача Му и за миг
забрави болката и озарена
обгърна с благост Божия Му лик.

И заблестя над Витлеем звездата.
За чудото бял ангел възвести.
Роди се Боже син, а на земята
ще дойдат нови, по-щастливи дни.

Препоръчано от Пашова!

Благодаря,Венко.Лек и хубав ден.

ЦВЕТЯТА В МОГИЛИНО

(Изоставените деца на България)

Могила със прекършени цветя,
обречени на смърт във нищетата.
Не знаят те какво е пролетта,
и цвят дори си нямат във листата.

Мечтаят тъжно. С восъчен копнеж
за някой светъл парк или градина.
Но вместо чиста радост и цъфтеж,
виси над тях зловеща гилотина.

И няма кой цветята да съзре.
Да скъса всяка тяхна диагноза.
Те рози са. Но как ли ще умре
дори едничка нецъфтяла роза?

Цветя са те, поникнали на гроб,
във който гният съвести фалшиви.
И няма кмет, ни даскал, нито поп,
та да оплачат времената диви.

Цветя са те, маркирани за брак.
И тежест - на тълпите неугледна.
Могилата е страшният им мрак.
По право - спирка първа и последна.

Така сълзи в очите ми скръбта,
че няма смях и слънце за сърцата...
Могила със прекършени цветя,
обречени на смърт във нищетата.

ЯСЕН ВЕДРИН

За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.

Евтим Евтимов

таня трифонова

След пускането на стихче ,указвайте от кой автор е(и естествено ,че го препоръчвате)!*!