Източник  има малък клип

„Десет години сами се борим с всичко. Откакто е изписан от болницата не е викан на контролни прегледи.
Никой не се интересува в какво състояние е детето. Рехабилитация му осигуряваме на частно вкъщи 1 път дневно по 1 час."

Така започва разказа си Бистра Михайлова, майка на 17-годишния Атанас, който вече 10-а година е в кома.

Годината е 1998, когато на 2 декември първокласникът Атанас Атанасов е ударен от джип до училището, пресичайки улицата в родния си Димитровград.
Това е последният училищен ден на вече 17-годишния младеж.

След катастрофата Атанас лежи една години във ВМИ Неврохирургия в Пловдив.

Около 20 дена е в пълна кома. След това излиза в будна кома. Отначало е на командно дишане.
По-късно е с трахеостома и сонда за хранене. След около 6-7 месеца лекарите успяват да махнат трахеостомата и детето започва самостоятелно дишане и хранене. Има и самостоятелен гълтателен процес.

Откакто е изписан от болницата в Пловдив - на 21.10.1999 г. Атанас е в къщи, като за него се грижи основно майка му Бистра.
Помагат й баща й и родителите на бившият й съпруг.

Детето е на легло. Не може да стои в количка. Не е контактен. Не говори. Има някаква чувствителност.

Десет години майката всеотдайно обгрижва детето като го масажира и обтрива и не допуска появата на опасните рани от залежаването.

Бистра търси помощ за лечението на Атанас къде ли не. Имала е разговори с бившия кмет на Димитровград, с депутат, който се ангажирал със случая, но всичко остава на теория.
Стигала е и до разговор със зам. министър на здравеопазването. Отново нищо.

На Атанас три пъти е правена трансплантация на стволови клетки у нас. Лекарите не казват как е той, как ще се развиват нещата, но според майката увеличило се е усещането на детето, спазмите са изчезнали, по-спокоен е.

„Ние трябва да сме докторите. Ние сме си сами лекари. Ние решаваме стволови ли клетки, рехабилитация ли.
 Аз сама съм изчела за стволовите клетки. Питам докторите: ще правим ли трансплантация, докторе? Те ми отговарят: Ако имате пари, ще правим.   
Безсилни са те. Знам, че детето ми никога няма да бъде същото, но искам поне да излезне от това ужасно състояние."

Когато се разчува за присаждане на стволови клетки в Москва 2004-2005г. Бистра Михайлова изпраща там епикризата на Атанас заедно със скенерни изследвания и получава официална покана за лечение от клиника Невровит.

Поради липса на средства обаче Атанас не успява да стигне до руската столица.

Фондът за лечение на деца в чужбина тогава не успява да помогне - на базата на официален отказ от лекарска комисия за лечение на Атанас в чужбина.

Момчето е прегледано през 2004 година в  болница „Св. Наум", 4-ти км.
Заключението на комисията звучи като присъда:
„При значителните посттравмични промени локализирани в широки мозъчно-корови области и тежкият квадрипаретичен синдром, не се очаква ефект от трансплантация на стволови клетки.
 Лечебната процедура трансплантация на стволови клетка е в стадий на експерименти и няма публикувани резултати в научната литература за клиничен ефект при подобни постенцефалитни енцефалопатии."

Четирима лекари са се подписали под това становище. На майката е обяснено, че е безсмислено да кандидатства за лечение на детето си.

В последствие Бистра кандидатства и за средства от Българската Коледа, но никой не се свързва с нея.

Десет години след катастрофата майката на Атанас отново подава документи до Фонда за лечение на деца в чужбина, за да може детето да замине за Москва.

За операцията са необходими 23 740 евро. До момента няма събрани пари.

Красимир Горсов, който осъществява връзката с родителите на децата на „Ангели в беда" е поел ангажимент да говори с настоящия кмет на Димитровград за участие във финансирането на лечението на Атанас в Москва.

По случая на Атанас има разбира се съдебен процес. Шофьорът е осъден условно, като семейството не получава право на иск.
Година и половина по-късно, вече разведена и като самотна майка, Бистра успява да заведе и спечели паричен иск към извършителя на стойност 40 хил. лв.

Разбира се и тук майката се сблъсква с проблеми. За да заведе това второ дело, тя е принудена да чака година и половина да излезе първото решение на съда.

По груби сметки обаче - за рехабилитация, лекарства, памперси и т.н. са необходими 1500 лева месечно. И така 10 години.

„Докато беше в болницата в Пловдив, Атанас беше много зле. Главата му клюмаше на една страна. Цялото му ухо беше една рана.
Мина една докторка да го прегледа. Видя ухото и отсече „Трябва да се реже". Слава богу, с лекарства го оправихме.
Лекарите и те не знаят. Никой  не казва това и това трябва да се направи. Даже някои са ми казвали - Вие не можахте ли да разберете, че Вашето дете няма да се излекува.
Но нашите деца трябва да се лекуват. Не може да се каже така „Няма шанс", завършва разказа си Бистра.

Майката се среща с председателя на фондация „Развитие 21" Александър Александров, който е съучредител заедно с Бистра и още 10 семейства на „Ангели в беда".

По този начин се слага началото на поредната благотворителна кампания за набиране средства за Атанас. До дни ще има и актуална банкова сметка на името на момчето.

Майка му обаче не престава да се надява и на Фонда за лечение на деца в чужбина.

С любезното съдействие на експертите от Cryo-Save ще бъдат събрани научни публикации за успешно прилагане метода „трансплантиране на стволови клетки" при случаи като този на Атанас.
Те ще бъдат приложени към поредната молба до Фонда за лечение на деца в чужбина.

Общо Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS